Слава на Бога, създал е способността у човека да се надява, да мечтае, да очаква. Затова сме свикнали да копнеем пролетта, смятайки, че тогава всичко ще е по-добро, по-красиво, че ще бъдем изцяло щастливи. Това са слънчевите лъчи в дъждовното ни ноемврийско ежедневие.

И дори и нищо да не ни се случи, мечтаенето ни е достатъчно, за да преживеем.

Стига ни просто да вярваме в нещо.

А, когато е трудно – завитият специално за нас в торбичка банан или опакованата за вкъщи соленка вършат най-чудодейната работа. Те са онзи преносител на обич, за който живеем.

Невъзможно е да съществуваме без другите…

 

 

Публикувано в Просто чувство, Inner | Вашият коментар

Хаос

В главите на някои хора цари такъв безпорядък, че направо се чудя как съумяват изобщо да живеят. Не стига туй, ами за тях хаосът е изцяло в другите! Не е достатъчно и това, ами много им се ще и да са лидери!

 

Публикувано в Без име | Вашият коментар

Стих

„Не чаках есента, защото беше
в сърцето ми непоносима есен.
Аз непрекъснато очаквах някого,
бях чужд на някого,
сбогувах се със някого.
Не чаках есента, но тя дойде.
Дойдоха мъртвите очи на нейните красиви риби,
непоносимата тъга
на нейните ограбени икони.
Но тя дойде. Всъщност тя се върна,
но не с античната си тишина,
не с корабите,
не със мен,
а защото беше
в сърцето ми непоносима есен.“

Публикувано в Есен, Стих | Вашият коментар

Печеля/Губя

„Какъв е смисълът да спечелим дори целия свят, ако изгубим своята безсмъртна душа?“

Публикувано в Мънички цветчета | Вашият коментар

Мир

Понякога спокойствието идва, когато наблюдаваш как котето се мие и почиства самичко с езиче.

Публикувано в Домашен уют | Вашият коментар

Разни уютни

Много искам да е снежно и притихнало, а студът закачливо да пощипва нослето ми 🙂

Публикувано в Просто чувство | Вашият коментар

Неделя

Един чудесен ден.

Получих толкова много подаръци, за които дори не предполагах, че са предвидени за мен. Разкошни, красиви аксесоари за дома и за мен. Уютно и топло е да виждаш и чувстваш добротата на хората, желанието им да те зарадват. Понякога не сме наясно с онова, което другите изпитват към нас. Но е така хубаво да общуваш и да усещаш този обмен на обич. Миговете, които сгряват душата ни в най-тежката мъгла…

Не бива, не бива да се сърдим на приятелите, когато не са били съвършени! Завинаги трябва да прикътаме онези нежни мигове на обич между нас. Те са същината на живота.

 

Публикувано в Inner | Вашият коментар