Колко си ми мил, Октомври!

Реклами

!

Codependent…

 

Октомврийски летен ден :)

Въпреки страховете ми, усетих прилив на радост и щастие.

А денят беше чудесен. Бях по къс ръкав и ефирна пола 🙂

Да мине и утре, да си отдъхна.

Няма такъв ден!

След цял ден тичане къде ли не, при закуска от две малки филийки и никакъв обяд, най-доброто, което успях да направя за себе си, е чудесно задушено зеленце с подправки, магданоз и малки шайби морков, които се препекоха доста апетитно. Уникално вкусно се получи. Подправките са: червен пипер, черен пипер, кимион на семена и кориандър.

За допълнителен вкус, разбира се, опекох и малки люти чушлета.

Сменящият се тапет на компютъра ми показа зимна картинка: дървета и пътека, целите затрупани от сняг. И ястието, и настроението ми догонват именно тези зимни пейзажи, когато е тихо, спокойно, а хората се прикриват зад шалове и високи яки, мислят си нещо и бързат за вкъщи. Изключителен уют. В този сезон вероятно човек най-силно би могъл да се обърне навътре, където под нежния шепот на падащите снежинки да послуша истинската мелодия на сърцето си.

P.S. Съвсем забравям, че скоро имам рожден ден. Така съм се отнесла в задачите, които са на прага ми. Вярна е приказката, че когато остарява, човек спира да се радва на рождените си дни…

Едно лате, моля!

Кафето в бензиностанциите е скъпо и за сметка на това не особено вкусно.

Но, когато трябва да запълваш време, е така.

Най-якото кафе за мен е Davidoff, приготвено вкъщи, обаче, по твой вкус. Силно и ароматно, с подчертаната жилка на „Арабика“.

Есен като есен!

Извинете, ама може ли някой да изпрати дъждовната и хладна есен?

Лични

Когато се чувстваш безкрайно отдалечен от нещо, което е било свидно за теб…