Върбинка – герой :)

Моята оцеляла и преминала геройски през жарките дни на горещото лято върбинка, все още дава цветчета. Септември е време да си отдъхнеш и просто да бъдеш красив 🙂

IMG_4218

 

 

Advertisements
Posted in Мънички цветчета | Вашият коментар

Раждане

Няколко реда от Костас Монтис – гръцки автор, когото открих през пролетта на тази година. Перото му е нежно, посланието – дълбоко:

„Какви викове зад очите ти,

какви крясъци зад очите ти,

каква глъчка.“

***

Безпризорни меланхолии

Безпризорните ми вечерни меланхолии

– почти на границата с отчаянието –

от неизвестен произход,

с неустановена самоличност,

които, може би мои,

може би чужди,

може би напълно чужди,

се случи да минат оттук и да влязат.“

***

Памет

„А тя наведена над ръкописите си,

а тя наведена над фалшификациите си.

Хич и не слуша какво й говориш.“

***

„Винаги в края на пътя ще има едно прашно селце,

което ни очаква да се родим.“

6331896e3c6658bc9df44011b600d6c8

 

 

Posted in Вдъхновяващи книги, Любими стихове, Лято | Вашият коментар

За похватите в писането :)

„Сравнението трябва да е точно като логаритмична линийка и естествено като мириса на копър.”

Исак Бабел

Posted in Цитати | Вашият коментар

Не носи цялата истина

Не носи цялата истина,

не носи океана, за да утоли жаждата ми,

не носи небето, когато моля за светлина,

донеси един проблясък, една капка роса, една прашинка,

както птиците носят капки от водата, в която са плували,

а вятърът – зрънце сол.

Олав Х. Хауге, Из „На орловата скала“ (1961)IMG_3444

Posted in Лято, Стих, Щастието | Вашият коментар

Есен?

„Сега знаете всичко. Знаете кой пръв произнесе думата „крал“. Това беше Мойсейка. Знаете защо не нарече той така ни едноокия Грач, ни бесния Колка. Знаете всичко. Но каква полза от това, щом на носа си както преди имате очила, а в душата ви е есен?…“

Исак Бабел,  „Как ставаше това в Одеса?“IMG_20160920_105644

Posted in Есен, Из улиците, Цитати | Вашият коментар

Спомените

„В мъглявата област на човешките спомени са затворени на пръв поглед много тайнствени, а всъщност просто необяснени неща. Например спомените за големи събития понякога са толкова колебливи, както, да речем, спомените за най-сивия ден.

Паметта често ни оставя субективния образ на времето тогава, когато ние мислим, че той е обективен и точен.“

К. ПаустовскиIMG_3867

Снимка: покрив на селска къща в Унгария

Изобразява стотиците мигове, които сме запазили в паметта си – подредени и стъкмени по наш си начин, както умеем.

Posted in Миналото | Вашият коментар

Щастието…

„Шумът, утрото, свежите му пръски, високите модулации на птичия цвъркот, люлеещите се мокри клони, въздухът, пролян щедро от небето, и мирисите – всичко това беше несъмнено щастие, но бавно, спокойно и вярно.

То не можеше да ми измени, защото съществуваше независимо от мене.“

„Повест за живота“, книга пета: „Скок на юг“IMG_3743

Posted in Щастието | Вашият коментар