Върбинка – герой :)

Моята оцеляла и преминала геройски през жарките дни на горещото лято върбинка, все още дава цветчета. Септември е време да си отдъхнеш и просто да бъдеш красив 🙂

 

 

Advertisements

Раждане

Няколко реда от Костас Монтис – гръцки автор, когото открих през пролетта на тази година. Перото му е нежно, посланието – дълбоко:

„Какви викове зад очите ти,

какви крясъци зад очите ти,

каква глъчка.“

***

Безпризорни меланхолии

Безпризорните ми вечерни меланхолии

– почти на границата с отчаянието –

от неизвестен произход,

с неустановена самоличност,

които, може би мои,

може би чужди,

може би напълно чужди,

се случи да минат оттук и да влязат.“

***

Памет

„А тя наведена над ръкописите си,

а тя наведена над фалшификациите си.

Хич и не слуша какво й говориш.“

***

„Винаги в края на пътя ще има едно прашно селце,

което ни очаква да се родим.“

 

 

За похватите в писането :)

„Сравнението трябва да е точно като логаритмична линийка и естествено като мириса на копър.”

Исак Бабел

Не носи цялата истина

Не носи цялата истина,

не носи океана, за да утоли жаждата ми,

не носи небето, когато моля за светлина,

донеси един проблясък, една капка роса, една прашинка,

както птиците носят капки от водата, в която са плували,

а вятърът – зрънце сол.

Олав Х. Хауге, Из „На орловата скала“ (1961)

Есен?

„Сега знаете всичко. Знаете кой пръв произнесе думата „крал“. Това беше Мойсейка. Знаете защо не нарече той така ни едноокия Грач, ни бесния Колка. Знаете всичко. Но каква полза от това, щом на носа си както преди имате очила, а в душата ви е есен?…“

Исак Бабел,  „Как ставаше това в Одеса?“

Спомените

„В мъглявата област на човешките спомени са затворени на пръв поглед много тайнствени, а всъщност просто необяснени неща. Например спомените за големи събития понякога са толкова колебливи, както, да речем, спомените за най-сивия ден.

Паметта често ни оставя субективния образ на времето тогава, когато ние мислим, че той е обективен и точен.“

К. Паустовски

Снимка: покрив на селска къща в Унгария

Изобразява стотиците мигове, които сме запазили в паметта си – подредени и стъкмени по наш си начин, както умеем.

Щастието…

„Шумът, утрото, свежите му пръски, високите модулации на птичия цвъркот, люлеещите се мокри клони, въздухът, пролян щедро от небето, и мирисите – всичко това беше несъмнено щастие, но бавно, спокойно и вярно.

То не можеше да ми измени, защото съществуваше независимо от мене.“

„Повест за живота“, книга пета: „Скок на юг“