Нечии сълзи

Капчици роса

по новия гроб!

Нечии сълзи…

Шики

Posted in Без категория | Вашият коментар

Върнах се (към себе си)

От много време не съм писала тук. Всъщност наскоро си припомних за това мое си пространство, в което мога да рисувам мислите си.

Запленена съм от нежността на някои хайку:

Котаракът се събуди,

протегна се и тръгна

по любов.

Бусон

Ужас!

Дуварите ще счупят

влюбените котараци.

Шики

Спокойствие.

Вървя си сам.

Щастлив съм.

Шики

Тези дни ще продължа. Хайку е невероятен начин отново да почувстваш природата и живота дълбоко.

 

Posted in Без категория, Дом, Стих | Вашият коментар

Някой ме обича…

IMG_0156

Вятърът е оформил това сърчице вземайки от всеки цвят на балкона ни. Не питайте как е възможно формата да е толкова съвършена, съвсем не зная… Красиво е..

Posted in Без категория | Вашият коментар

Там

Искам да се върна там, където бях напълно, съвършено себе си; където всичко наоколо е красиво и хармонично. Там има двойки папагали, които се обичат, има малки маймунчета, които плачат, защото не са ги гушнали, има доволни прасенца, които спят блажено върху купчина боклук, има кравички, мишлета, гущерчета.

Там, където на улицата има много хора, които държат молитвена броеница в ръката си и повтарят святото име на Бога, където има храмове и звънтят приказни, екстатични песни. Искам да се върна там отново.

„Прем прасад, прем прасаааад..“

Всичко е така необикновено, така чувствено. Там мога да пея, да танцувам на улицата без свян и без да мисля, мога да бъда себе си, така копнея да съм аз, истинската…

IMG_2040 IMG_2066 IMG_2137 IMG_2209 IMG_2280 IMG_2282 IMG_2264

Posted in Без категория | Вашият коментар

Печени зеленчуци с нахут

Най-лесната и вкусна по моему манджичка. Възможни са всякакви вариации според вкуса.

При мен има картофи, карфиол, червени чушки, които се запичат с мазнина, малко вода и подправки по избор: червен пипер, черен пипер, кимион. След като се опекат зеленчуците, се добавя нарязан магданоз, сол и предварително сварен нахут.

IMG_1770 IMG_1771

Да ви е сладичко.

 

 

Posted in Рецепти | Tagged , , | Вашият коментар

Понякога

Понякога просто разбираш внезапно, че цял един период от живота ти е приключил, макар да си мислел, че ще трае вечно. Динамиката на дните не позволява нещо да бъде вечно. Единственото постоянно нещо е промяната. Колкото по-скоро приемем това, толкова по-лесно ще бъде да се ориентираме по-натам.

Снимката отразява смяната на сезоните…

IMG_20131102_113138

Posted in Из улиците | Вашият коментар

Пътуване към себе си

Самолетни билети, паспорт, заявено вегетарианско меню, заявени вътрешни полети, заявени места за спане, заявления за виза, снимки 5х5…

Повечето ми приятели вече знаят, че ще замина отново за Индия. Макар и да бяхме преди около 5 години, мисълта за тази страна винаги буди широка палитра от емоции: от нестихващ, постоянен страх до огромно любопитство на дете и нетърпение. Трудно е да бъде обяснено, но някак там, по светите места, човек стига до себе си и притихва или обратно, запява и затанцува. Преживяванията остават незабравими и не просто спомени, а дълбоки духовни отпечатъци. Умът бива пречупен, представите за света и това кое как трябва да е – обърнати, а душата на човека бива пробудена, макар и за минути. Един приятел все казва, че може да харесаш или не харесаш Индия, но никога не би могъл да останеш безразличен към нея. Дълбоко е прав. Всичко, което виждаш там, тотално противоречи на онова, което си свикнал да представяш като „нормално“. Което всъщност идва да рече, че ние сами обусляваме и претоварваме себе си с клишета и стереотипи – това е така, а това не бива да бъде така.

Така или иначе, проектираме себе си във външния свят, в отношенията си. Макар и понякога да не сме хармонични и да стигаме до конфликт, ако се обърнем дълбоко към себе си и към онова, което наистина СМЕ, постигаме спокойствие и мир, че всичко си е съвсем наред.

След това изобилно философстване, мога да кажа, че не спирам да изпитвам страхове – от онова, което ни предстои и което ще трябва да изпитаме (идва от изпитание), но въпреки това не бих се отказала от това пътуване за нищо на света. Разнообразната, многоцветна Индия – не особено често човек има възможност да посети такова място. Ще отскочим до „Синият град“ Джодпур, Оссиан и Вриндаван. Няколко свети места. Попълвайки документите си за виза посочихме като цел на пътуването „Pilgrimage“. Така е, ние сме поклонници в няколко паралелни светове, измежду които постоянно се придвижваме – света, в който обикновено живеем и където се намира нашето ежедневие и желано на моменти еднообразие, света, до който не си позволяваме да отидем, поради своите ограничения и страхове и света на мечтите ни, където сме по-щастливи и по-цялостни.

Стискайте ни палци всичко да бъде наред.

Няколко снимки от предходното ни ходене:

IMG_2614 IMG_2645 IMG_2646 IMG_2653 IMG_2668 IMG_2941 IMG_3027 IMG_3050 IMG_3198

Posted in Индия | Вашият коментар