Слава на Бога, създал е способността у човека да се надява, да мечтае, да очаква. Затова сме свикнали да копнеем пролетта, смятайки, че тогава всичко ще е по-добро, по-красиво, че ще бъдем изцяло щастливи. Това са слънчевите лъчи в дъждовното ни ноемврийско ежедневие.
И дори и нищо да не ни се случи, мечтаенето ни е достатъчно, за да преживеем.
Стига ни просто да вярваме в нещо.
А, когато е трудно – завитият специално за нас в торбичка банан или опакованата за вкъщи соленка вършат най-чудодейната работа. Те са онзи преносител на обич, за който живеем.
Невъзможно е да съществуваме без другите…
